Тиреоидит на Хашимото - диагностика и лечение

Тиреоидит на Хашимото - диагностика и лечение

Заболяването е описано за първи път през 1912г от Hakaru Hashimotо. Известен още като автоимунен тиреоидит. Болест на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунната система създава антитела, които разпознават щитовидната жлеза като чуждо тяло и я атакуват, като подтискат производството на щитовидни хормони. Смята се че се дължи на генетичен дефект, вероятно активиран от вирусни и/или бактериални инфекции. Предава се с висока честота към женския пол. Според някои учени честота му е над 10% сред населението. Клиничната картина е много разнообразна и променлива, като зависи активността на автоимунния процес и от компенсаторните възможности на жлезата. Характерно е увеличението и уплътнението на щитовидната жлеза. Някои могат да се оплачат от чувство на пълнота и напрежение в областта на щитовидната жлеза. Значителна част от болните бавно достигат до хипотиреоидизъм (понижено ниво на щитовидните хормони, чиито симтоми са изброени по - надолу) , който може да бъде - явен или субклиничен, както траен или преходен. Малка част 3-5% могат да развият тиреотоксикоза(повишено ниво на щитовидните хормони), която протича с картината на Базедова болест.Около 5% от пациентите с тиреоидит на Хашимото нямат измерими тиреоидни антитела и са диагностицирани чрез ехография на щитовидната жлеза.

Някои фактори  допринасят за повишен риск от развитие на болестта на Хашимото:

 

Диагноза

Лекар с опит в диагностиката и лечението на заболяванията на щитовидната жлеза може да открие тиреоидит на Хашимото чрез идентифициране на характерни симптоми, откриване на типични физически признаци и  подходящи  изследвания – лабораторни и ехографски.

1. Лабораторни Тестове

Антитела - увеличаването на антитиреоидни антитела е най-специфичният лабораторен резултат за тиреоидит на Хашимото, но антителата не са налични във всички случаи. Ниските титри на антителата не изключват диагнозата – необходимо е динамичното им проследяване.

TSH - Повишаване на TSH в кръвта е най-точният показател за хипотиреоидизъм.
TSH се произвежда от друга жлеза, наречена хипофиза, която се намира зад носа в основата на мозъка. Нивото на TSH се покачва драстично, когато щитовидната жлеза дори леко намали синтезата и секрецията на щитовидни хормони.

FT4 – дава представа за нивото на свободните щитовидни хормони в кръвта.

Обърни внимание!
Не е необхоидимо изследването на ТСХ и антителата да баде нагладно, а до 11:00 ч. сутринта.

2. Общи характеристики на хипотиреоидизма

· Загуба на енергичност
· Лесна уморяемост, проблеми със  съня
· Зиморничавост
· По-малко изпотяване
· Суха кожа
· Суха, по-чуплива коса
· Косопад  
· Загуба на апетит
· Леко повишение на теглото (5-20 кг) и затруднение да намалите теглото (хипотиреоидизмът не предизвиква затлъстяване)
· Проблеми с паметта
· Хъркане
· Мускулни крампи и ставни болки
· Усещане за изтръпване в ръцете и краката (парестезия)
· Запек
· Подпухналост около лицето (особено на очите), ръцете, глезените и краката, поради натрупване на течност
·  карпален тунел синдром
· Депресия
· Дрезгав глас,загуба на слуха
· Гуша (подуване в предната част на шията, причинени от разширяването на щитовидната жлеза)
· Забавяне на сърдечната честота, малко по-високо кръвно налягане
· По-високо ниво на холестерола
· Нередовен  менструален цикъл, болезнен предменструален период, млечен секрет от гърдите
· Забавяне на растежа при деца
·  Болест на Хашимото може да предизвика и намаление на сексуалното желание (либидо).

Родилни дефекти. Бебетата, родени от жени с нелекуван хипотиреоидизъм дължащ се на болестта на Хашимото, може да имат по-висок риск от вродени дефекти, в сравнение с бебета, родени от здрави майки. Лекарите отдавна знаят, че тези деца са по-склонни да имат интелектуални проблеми в развитието. Никой не може да предскаже точно кои симптоми ще се развият . Някои хора имат много от симптомите, други имат по няколко.

3. Ехография на щитовидната жлеза

При тиреоидитът на Хашимото се наблюдават характерни изменения в щитовидната жлеза. При това заболяване се набладава два пъти по –често образуването на възли, в сравнение с здрави.

Също така трябва да правите периодични изследвания на щитовидната функция, при наличието на:

Ако планирате да забременеете или ако сте в ранна бременност, не забравяйте да  проверите състоянието на щитовидната жлеза

Лечение

Засега специфично лечение на заболяването няма. Лечението с имуносупресори и глюкокортикоиди опитвано в миналото, не е ефективно, има много странични действия и е изоставено. В настоящето най- важното е наблюдението и правилната интерпретация на изследванията, като при развието на хипотиреоидизъм, може да се наложи ежедневна заместителна терапия със синтетичен хормон на щитовидната жлеза – левотироксин(Euthyrox, L-Thyroxin). Той е идентичен с естественият хормон, произвеждан от щитовидната жлеза. Лечението премахва всички симптоми на хипотиреоидизъм. Важно условие е да се приема сутрин на празен стомах, поне 30 минути преди закуска и кафе с чаша вода. За да се определи правилната доза на левотироксин първоначално, се проверява нивото на TSH след 4 седмици лечение. Прицелното ниво на ТСХ е различно за млади и за възрастни, като трябва да се отчитат и съпътсващите заболявания.

Лечението с левотироксин е обикновено през целия живот, като нивото на TSH трябва да се проверява на всеки шест месеца, а ехография веднъж годишно. Левотироксин няма почти никакви странични ефекти, когато се използва в подходящата доза и е относително евтин. Предозирането с левотироксин може да ускори загубата на костно вещество, което да доведе до остеопороза или да увеличи риска от това заболяване. Свръхлечението с левотироксин също може да доведе до нарушения на сърдечния ритъм (аритмии). Също така, не трябва да се пропуска доза или да се спира приема на лекарството. Ако го направите, симптомите постепенно ще се върнат.

Обърни внимание!
Препоръката за увеличаване на дозата през зимата и намаляване през лятото не се използва от много години.

Йод-съдържащи препарати не трябват да се използват, защото могат да активират автоимунните процеси. Същото важи и за „бабините” рецепти: капка йод на бучка захар, спиртна настойка от зелени орехи и т.н.

Ефекти на други вещества. Някои лекарства, хранителни добавки и някои храни могат да повлияят на способността ви да абсорбира левотироксин. Говорете с Вашия лекар, ако приемате някое от следните: